Защо да престанем да даваме всичко за децата си?

Понякога вярваме, че любовта е в жертвата.
Че ако се лишим от себе си, ще направим другите щастливи.
Но детето не вижда саможертвата като любов.
То вижда умората, потиснатостта, тъгата в очите ти —
и решава, че така изглежда зрелостта.

Учиш го не на доброта, а на угодничество.
Не на сила, а на страх да разочароваш.
И така то пораства вярвайки, че за да бъде обичано,
трябва да се смалява.

А истината е друга.
Любовта не иска от нас да се жертваме,
а да бъдем живи, радостни и автентични.
Да показваме, че може да се обича без да се губиш.

Най-ценното, което можеш да дадеш на детето си,
е не перфектен дом, а пример за живот, в който има светлина.
Да те види как обичаш себе си, света и тях – без вина, без тежест, без маска.

Тогава ще знае, че любовта не боли,
а вдъхновява.

Покажи на децата си, че един възрастен може да бъде отговорен и все пак да се смее.
Нека видят бъдеще, за което си струва да пораснат.“
(Арсалан Моин)

Арсалан Моин е съвременен автор и мотивационен създател, който говори за психологията на родителството и личната зрелост.
Той напомня, че децата се учат не от думите ни, а от начина, по който преживяваме живота: „Твоето дете няма да се научи как да бъде щастлив възрастен, като те гледа как живееш живот на безрадостна саможертва. Така само ще научи, че зрелостта е затвор."

Психологията потвърждава, че емоционалните граници и грижата за себе си са основа на здравата връзка между родител и дете.
Децата учат чрез наблюдение, не чрез обяснения. Те копират начина, по който ние се отнасяме към себе си. Когато виждат, че родителят се отказва от всичко свое, потиска нуждите си и живее с вина, те възприемат това като модел на любов — любов, която изисква да се губиш.
Този модел често води до ниска самооценка и трудност да се поставят лични граници в зряла възраст (Haines et al., Journal of Child and Family Studies, 2019).

Обратното – когато детето вижда родител, който се грижи за себе си, умее да казва „не“,
който почива, смее се, има свои интереси – то усвоява любов, основана на уважение и баланс.
Такъв родител учи с личния си пример, че грижата за себе си не е егоизъм, а форма на здравословна любов.