Сурва в Перник 2026: минало, настояще и бъдеще

Днес се улавям, че гледам Сурва по друг начин. Без страх, че злото дебне из дворовете, но със същото детско любопитство към тези хора, които обличат кожите, връзват звънците и ходят по улиците в студена зимна вечер, за да убедят света, че още можем да го пречистваме чрез шум и огън.
Сурва е зимен обреден празник, разпространен основно в Западна България, със силно присъствие в Пернишко, Брезнишко, Радомирско, Трънско и част от Кюстендилско. Той съчетава шум, огън, маски и ритуални действия, които трябва да „разбъркат“ света в момент на застой — най-дълбоката зима — за да може цикълът да продължи.

В етнологията се говори за Сурва като за апотропеен обред, т.е. действие за защита на дома, стопанството и хората. При старите хора това е било не символ, а необходимост: да има здраве, плодородие, вода, животни, зърно, деца.

Перник има особено място в историята на Сурва. Именно тук през 1966 година започва първото организирано издание на Мaскарния фестивал — събитие, което ще се превърне в най-големия форум за маскарадни игри на Балканите и един от най-значимите в Европа. Тогава фокусът е бил върху съхраняване на традицията и представяне на местните сурвакарски групи от региона. С годините фестивалът израства, привлича международни участници и се превръща в сцена, на която различни култури показват своите зимни обредни маски и ритуали.

През 1985 година Сурва получава и международен статут, което започва нов период: Перник вече не е само пазител на локална традиция, а домакин на културна платформа, която свързва Източна и Централна Европа по ос на „зима — маска — обред“. Именно този статут създава мрежи между общности, които пазят свои собствени маскарадни системи: карнавалите в Чехия, словенските куренти, унгарските бусо, карнавалите в Алпите и др.

Една от най-важните стъпки идва през 2015 година, когато Пернишката Сурва е вписана в Списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство. Това не е формално признание, а начин да се защити самата традиция като жива, променища се и предавана през поколенията. ЮНЕСКО оценява три основни елемента на Сурва: общностното участие, обредния характер и приемствеността. Точно те я отличават от карнавалите, които са по-спектаклови, и от музейните реконструкции, които са по-статични.

Днес фестивалът в Перник събира хиляди участници и десетки хиляди посетители. За местните той е повече от културно събитие — той е годишният ритъм на града, моментът, в който улиците стават сцена, а шумът, огънят и костюмите връзват заедно миналото с настоящето. За децата Сурва е първият досег с идеята за общност и ритуал; за възрастните — напомняне, че традицията не е нещо, което се гледа отвън, а нещо, в което се влиза.
Сурва е сурова, и студена, и страшна, и шумна. Тя не пита дали си готов за нея — удря те със силата на хилядите си чанове. И именно защото навън е такова, вътре има смисъл. Вътре са приказките, уютът, онова, което Сурва пази.