Имаме първокласник. Ами сега?!

Преди първия звънец

Навън е лудница – списъци за пазаруване, родителски срещи, нови тетрадки, обувки, раници… А вътре в нас е още по-голяма вихрушка – как ще се справи, дали ще го харесат, ще се адаптира ли, как ще се организираме, какво още да му купя...

СТОП!!!

До нас стои едно малко човече. Мълчи. А в мълчанието му има хиляди въпроси, страхове, надежди, представи, мечти, неизвестни.

Истината е проста

Детето няма нужда от перфектната раница или най-модерния тефтер. То има нужда от усещането, че не е само. Че може да пита. Че е окей да греши. Че дори да се разплаче първия ден – светът няма да се срути.

Първият учебен ден е и за родителите

Ние също сме първокласници. За първи път изпращаме своето дете в голямото училище. И се учим заедно с него – да се разделяме сутрин, да го чакаме на обяд, да слушаме разказите му вечер.

И колкото и да ни е страшно, в тези моменти се случва нещо красиво – порастваме заедно.

В душата на бъдещия първокласник

Краят на лятото е особен. Детето вече знае, че нещо голямо предстои, но все още няма реална представа какво точно е „училище“. В главата му живеят картини, които то е сглобило от разговорите на възрастните, от анимации, от разкази на по-големи деца.

Какво се случва в този момент?

• Очакване, смесено със страх:
  „Ще имам ли нови приятели?“, „Ами ако не мога да пиша?“, „А ако се загубя в училище?“ – детето не винаги задава тези въпроси на глас, но ги преживява.

• Фантазии за неизвестното:
  В ума му училището е като нова планета – с правила, с „важни хора“ (учители), с приятели, които тепърва ще срещне. Част от тези представи са красиви и вълнуващи, други – плашещи.

• Противоречие вътре в самото него:
  То се чувства „голямо“ – гордее се, че вече ще ходи на училище. Но едновременно с това има нужда да е „малко“ – да бъде гушнато, да му кажат, че всичко ще е наред.

• Търсене на сигурност:
  В тези дни детето внимателно наблюдава реакциите на родителите си. Ако мама и тате са спокойни, усмихнати, радват се на предстоящото – и то намира увереност. Ако вижда напрежение, лесно ще си „закачи“ страха.

Защо този период е важен?

Защото именно преди първия звънец детето изгражда вътрешна нагласа: дали училището е страшно предизвикателство или любопитно приключение. Това не идва от учебниците или чиновете – идва от думите, жестовете и атмосферата вкъщи.

Преди да стане ученик, първокласникът живее в свят на очаквания и въображение. И точно там – в тези последни летни дни – имаме шанс да му помогнем да влезе в училище с усмивка, а не със свито сърце.